vampire, witches, and mysticle

Latest topics
» Тук Това е Мястото
Сря Юли 04, 2012 11:59 pm by elusive.

» Родословно Дърво
Сря Юли 04, 2012 11:44 pm by elusive.

» Acquista Viagra. cialis forum viagra generico
Чет Авг 04, 2011 3:49 pm by Гост

» Compra Viagra. viagra generico levitra differenze
Чет Авг 04, 2011 1:22 pm by Гост

» Elevated Rate Heart Caffeine
Сря Авг 03, 2011 7:35 pm by Гост

» Nuclear Medicine And Isotopes
Сря Авг 03, 2011 7:00 pm by Гост

» jamie lee curtis naked pic
Сря Авг 03, 2011 3:21 pm by Гост

» best canadian online casino
Сря Авг 03, 2011 2:00 pm by Гост

» Canon MP980 All-in-one printer UO43 Error. Please Help!?
Сря Авг 03, 2011 11:25 am by Гост

Приятели на форума
Клюкарката - един нов свят Форкс - един нов свят Света на вампирите - един нов свят

You are not connected. Please login or register

Историй с Вещици

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Историй с Вещици on Вто Апр 28, 2009 1:01 am

Бела Кълан


Admin
Admin
проклети вещици

Summary rating: 3 stars 12 Преглед
Автор : Roald Dahl

Резюме от : chrisnalba
Посещения: 517
Това резюме е преведено от Sacrées sorcières

Вещиците съществуват. Те живеят сред нас, работят и се обличат като всички. Те са много красиви и мили, но това е само външно... Всъщност мразят децата и единствената им цел е да ги елиминират. Но не като ги убият като обикновени смъртни, а правят така, че да изчезнат или ги превръщат в каменни статуи, в животни и т.н.

Разказвачът, младо момче, чието име няма да научим, е загубил родителите си в ужасна катастрофа. Живее при единствената си роднина, баба му по майчина линия. Тя му разказва за съществуването на вещиците и в подробности му обяснява делата и подвизите им, а също как да ги разпознава зад дегизировката им. Тя му разказва и за Великата Вещица, тяхната царица, която е най-жестоката.

През ваканцията, когато е в хотел “Magnificent de Bournemouth” с баба си, попада под влиянието на Великата вещица по време на един конгрес на всички вещици в Англия. Той разкрива зловещият им план да изтребят всички малки англичанчета, като ги превърнат в мишлета с помощта на отровни бомбони. Но момчето е разкрито и превърнато на мишка. Като успява да избяга, то изтичва при баба си за помощ.

След доста опасно пътешествие из коридорите и кухнята на хотела, двамата успяват да превърнат всички присъстващи вещици в мишки. Момчето никога няма да стане отново момче, но ще прекара щастливи дни с баба си ... в преследване на вещиците по света


Полтавската вещица

сряда, 12. декември 2007 Час 14:27.



По време на руско-японската война през 1904-1905 г. в едно глухо село на Полтавската губерния, където живеела Наталия Кравченя, започнали мистериозно да изчезват млади симпатични девойки. Момичетата се страхували да излизат от къщи дори денем.

Приставът Николай Солово, който проявявал интерес към последните достижения на криминалистиката, обърнал внимание на особеното и усамотено разположение на дома на Кравченя.

Освен това, въпреки че била вече над 60 г., тя подозрително младеела и не изглеждала на повече от 25 - затова всички я наричали "вещицата".

Николай организирал обиск в дома й, където полицаите открили замаскиран капак на пода, отвеждащ в мазето. Там намерили и обезкръвените трупове на седем девойки.

Оказало се, че когато започнала да старее, Кравченя възстановила по окултни книги рецептата на вечната младост, в която се използвала кръв от девици.

Убийцата била подложена на психиатрична експертиза и лекарите категорично се произнесли, че е абсолютно здрава. Смъртната присъда била произнесена и незабавно изпълнена.





Сигурни ли сте,че вещицата е мъртва!?!Ученическите истории разказват как тя още броди и убива младите девойки.Сега тя в облика на черна жена с кошница се явява пред всеки осмелил се да каже нещо за нея НЕЗАВИСИМО ДАЛИ Е ЛОШО ИЛИ ДОБРО.

http://mystical.twilight-vampire.com

2 Re: Историй с Вещици on Вто Апр 28, 2009 1:03 am

Бела Кълан


Admin
Admin
Демони и Ангели

Беше минал точно един месец, от както се събрахме с Виолета. Може би най-щастливият месец в моят живот. Целувките, прегръдките, времето прекарано заедно бяха като магия. Когато се видяхме за първи път този ден, си разменихме подаръци. Аз получих едната половина на сребърно сърце, под формата на бижу, а тя другата. Обещахме си никога да не ги сваляме. Това сърчице стана моят нов медалион.
И този ден мина, заедно с много други. Всичко вървеше по вода, докато аз не разбрах, че Виолета си водеше дневници. Толкова исках да знам, какво пише в тях, след хиляда молби, целувки и сръдни тя обеща да ми ги даде. Аз сащо си бях водил дневник, но моят определено не беше толкова интересен. Виолета беше писала за вещици, магове, вампири и други разни чудовища. Тя беше описала седем реалности. И всичко щеше да ми се струва просто невероятен разказ, ако сам не усещах че често пъти Воилета сякаш беше друг човек. Най-накрая можех да разбера защо. Тъй като тя беше водач на всички магьосници, се налажило да използва двойница, за да не разберем ние смъртните че магията съществува. Не само това беше странното. Мен също ме имаше в магическият свят, макар и само на хартия, под формата на предсказание. Или поне Виолета предполагаше, че съм аз, за който се отнася. Макар и да знаех, че магията съществува и да вярвах в свръхестественото, още не бях убеден, че тя е истинска вещица. Щяха да минат няколко месеца докато станех съвсем сигурен.
Първата ни по голяма караница беше някаде към октомври... Тя ми се разсърди, не си спомням вече за какво. Беше на крачка да ме скъса, когато показах моята романтична страна. Подарих и рози, написах и стихотвотрение. Тя обаче искаше време да си помисли и каза че ми е адски сърдита, и че съм я наранил много. За първи път се прибирах в къщи без усмивката на лицето, която огряваше иначе сивия и мръсен чавдар. Вечерта, си легнах без желание и като винаги, си направих ритуала за лека нощ...
Беше тъмно, аз бях на [6] когато за първи път разбрах, че има същества, които се крият в сянката, в тъмното, в мазето. Никой не ми вярваше, всички си мислеха, че детската ми фантазия ме подиграва, и ме кара да не спя. Бях на село в къщата на баба и дядо, когато за първи щях да се изправя срещу магически противник. И досега търся да намеря име, с което мога да го опиша, но никъде не се споменава за моят демоничен посетител.
Беше тъмно и всички спяха, а на мен ми се приходи до тоалетна. От спалнята се влизаше във всекидневната, там беше и мястото, от което най-много се плашех, когато отворих вратата, видях шкафът, тъмен и страшен, въпреки, че от прозореца го осветяваше уличната лампа. Доближих се, за да видя какво става. Тогава изведаж всичко се преобърна, тъмнината ме грабна, не можах да видя кой или какво ме понесе. Просто знаех, че не мога да се движа и че вече не бях в къщи. Главата ми беше препълнена от мисли, тогава се сетих за медалиона и това, което каза баба:
- Той ще ти помага винаги! Дори и да не можеш да се движиш или викаш, той ще те предпази от всичко зло!
Изведнъж всичко светна, медалионът ми излъчваше странна бяла светлина. Не знам какво направих, но изведнъж се озовах отново в леглото. Беше сутрин. "Само кошмар" беше казала баба, но аз не вярвах. Защото подобни сънища, почнаха да се повтарят, демонът ме искаше. След време загубих медалиона, но тои беше заменен от друг. А като станах на 9 получих меч-играчка, който стана моята защитна магия. Когато бях на 12 гравирах руни във вече изтърканата гума и тя сякаш се обнови. Тогава и научих една малка защитна магия. И след само няколко месеца, едно малко нападателно заклинание. Вече никога не бях нападнат от който или каквото и да е. До тази вечер.
... и спокйно заспах. Тъй като вече застудяваше, прозореца ми беше здраво залостен, но въпреки всичко посред нощ се събудих от светлина пред прозореца, който беше широко отворен. Веднага грабнах меча, никой не беше посмял да ме нападне така от [6] години насам. Аз се бях изправил срещу демона от къщата на баба и дядо, и го бях прогонил в небитието. Дори и слаба, магическата ми мощ успяваше да ме предпази и вярата ми в нея, я усилваше. Изведнъж като слизащ от кола през прозореца ми влезе момче, на около 18 години, с коса до раменете, черна като нощта, а очите му бяха змийско зелени. Те ме накара да настръхна. Не знаех дали е просто някой магьосник или много силен демон. И тъй като много ми приличаше на Ангел, бившето гадже на Виолета, също вещер, реших, че е по-разумно първо да попитам, после да стрелям.
- ЪЪЪЪЪ Кой си ти??? И какво, по дяволите, правиш в стаята ми посред нощ???
- Аз, моето момче, съм Ангел! Вярвам знаеш, че сам добър приятел на Виолета! - проговори той с назидателен глас. - Знаеш ли защо съм тук?
- Не, но и не ми трябва. Ако искаш да говорим, можеш да използваш нормалните човешки пътища! Това че си вещер не ти дава никакви права да ми идваш "на гости" докато спя! - казах аз леко ядосан.
Изведнъж цялата стая се разтрепери. Земетресение?! Май разгневих грешния човек. В дневниците на Виолета, той беше описан като един от най-силните магьосници. Ангел прогорвори, гласът му разтрепери стаята отново, някой ще го чуе. Ще ми помогне но може би щеше да е вече късно.
- Слушай сега, смъртни. Ти си мишле, с което ще зарадвам котката ми! Само още веднъж да накараш Вилито да плаче, само още веднъж да я нараниш. Ще дойда пак и ще те превърна в храна за домашния ми любимец!
- Не можеш да ме уплашиш! - рядко съм бил по-неубедителен, но продължих. - Аз съм защитен, нищо не можеш да ми направиш.
- Мислиш ли че мизерните ти умения и сладката ти играчка ще те спасят от истински магьосник. Да, знам, че си се преборил с няколко малки демона, но аз съм нещо съвсем друго!
Топка бяла енергия се появи в ръката му. Аз обаче бях готов. Когато той я метна по мен, успях да се предпазя с меча и едно бързо заклинание ме спаси. Като ме видя, че устоях на неговата магия, той изглеждаше уплашен. Ново, този път по- голямо кълбо се появи в ръката му. Но аз бях по-бърз, моето заклинание го удари директно. Но пораженията бяха малки, само заклинанието му беше спряно.
- Исках само да те предупредя, но ти се оказа по-силен от колкото очаквах. Никога повече няма да я нараниш - изпълнен с гняв тои метна огромна енергийна топка.
Нямах много време. Вдигнах меча но без защитното ми заклинание, той се строши на две, a аз изпаднах в безсъсзнание...

http://mystical.twilight-vampire.com

3 Re: Историй с Вещици on Вто Апр 28, 2009 1:04 am

Бела Кълан


Admin
Admin
НАРЕКОХА МЕ ВЕЩИЦА И ЗАПАЛИХА ДОМА МИ Автор:ИРИНА ПЕТРОВА
Ирина Петрова никога не е вярвала във вещици, магьосници и прочие “опасни хора”. Дори когато нейни приятелки отиват при поредната врачка, за да си направят справка с кармата, тя винаги отказва да ги придружи
Ирина дори не можела да предположи, че в малкото селце близо до Пловдив ще се разиграе такава мистична драма и че главното действащо лице в тази драма ще е точно тя.

Когато дойдох по разпределение в това село, ден и нощ мислех как да се измъкна оттук. Аз съм от един голям град на Дунав и това селце ми се стори толкова мизерно, че още щом стъпих в него, го намразих. Но съдбата беше решила друго. Няколко дни след мен пак по разпределение пристигна и млад агроном. Местните момичета веднага го кръстиха Ален Делон и тотално лапнаха по него. Но той избра мен. И до днес се питам защо се случи това и не мога да си го обясня. Няколко месеца шушукаха из селото, че при толкова красиви момичета агрономът беше избрал едно посредствено момиче като мен. Заживяхме щастливо, но щастието ни трая само две години. След това съпругът ми кривна “наляво” и си хвана за любовница една отвратителна жена, която никой не обичаше. Но, както той ми заяви веднъж, между тях има луда любов. Търпях няколко месеца с надеждата, че съпругът ми ще се върне при мен, но той се влюбваше още повече и вече не можеше без нея.
ПОНЯКОГА НЕ СЕ ПРИБИРАШЕ ПО ЦЯЛА СЕДМИЦА
Не издържах и викнах тази жена, за да си поговорим, но диалог не се получи. Тя непрекъснато ме обиждаше и ми се подиграваше в лицето. Не можах да понеса обидите й, скочих и я проклех с най-жестоката клетва. Не знам как тези ужасни думи излязоха от устата ми, но явно не съм била на себе си. Тя обаче реагира напълно нормално – стана и без да каже и думичка, си тръгна. Изминаха две седмици, които обилно поливах със сълзи, без да покажа лицето си навън. Но трябваше да отида на магазина, облякох се и тръгнах. И пред магазина срещнах любовницата на съпруга си. Ужасих се, тя сякаш беше остаряла с двадесет години. Тялото й се беше сгърчило от някаква вътрешна болка, кожата й беше сива и покрита с бръчки. Отминах я мълчешком. Вероятно ужасът от видяното е бил изписан на лицето ми, защото магазинерката ме хвана за ръката и ми даде да пийна вода. След това ми разказа, че някаква болест връхлетяла съперницата ми. Правила си изследване в пловдивска болница, но лекарите не открили нищо тревожно. Всички изследвания и анализи показали, че тази жена не е болна. Междувременно моят съпруг се беше върнал у дома и не излизаше никъде.
ТАКОВА НЕЩО В СЕЛОТО НЕ БЕШЕ СЕ СЛУЧВАЛО
Любопитни към нашата история, идваха съседите и ми разказваха как съперницата ми се канела да умре, как не искала да живее повече с такъв външен вид и такива болки. Добри хора я посъветвали да отиде при една много известна знахарка с уверението, че тя можела да й помогне.
И един ден съперницата ми дойде у дома с наведена глава. Разказа ми къде е ходила и какво й казала знахарката. Не мога да ти помогна, й рекла, защото над тебе има изречено проклятие от потомствена вещица. И докато тя не отдръпне от тебе проклятието си, ти ще продължиш да умираш бавно, но сигурно. Отивай и се моли за прошка, ако искаш да живееш, били последните думи на врачката.
И тя дойде при мен да ме моли за прошка. Беше си спомнила проклятието, което изрекох в оня нещастен за мене ден. Започна да ме моли със сълзи на очи:
- Моля те, прости ми! Аз знам, че много сгреших пред теб, исках да разбия напълно семейството ти, но си го получих. Стига толкова!… Снеми от мен това проклятие, моля те!
Тя дори падна на колене, прегърна краката ми и продължи да се моли със сълзи на очи. Аз не можех да повярвам, че това се случва с мен, че съм могла само с няколко изречени думи да причиня такова зло. А и откъде накъде да съм наследница на вещици. Всичко това се въртеше из главата ми, не знаех какво да правя и казах:
- Разбира се, че ти прощавам. Иди си с мир и оздравявай!
След няколко дни видях, че жената е подобрила вида си, кожата й беше възвърнала розовия си цвят, а и тя ми каза, че вече няма предишните болки.
ТРЪГНАХ ДА ИЗУЧАВАМ РОДА СИ
След всичко това, което ми се случи, аз започнах да се питам откъде така изведнъж ми се появи тази магьосническа дарба. Може би роднините ми знаят нещо повече? Но какви роднини, от тях беше останала само една далечна родственица около 90-годишна бабичка, която беше в старчески дом в Стара Загора. Реших и един ден отидох при нея. Бабичката дълго време мълча и не искаше да казва нищо, но на третия ден се съгласи и ми разказа какво се е случвало в далечните години, за които аз нищо не знаех. Когато същата тази бабка се родила, на пътната им врата потропала циганка. Била много стара, мръсна и свита на две и нейните родители я изгонили, не я пуснали дори да прекрачи прага. Когато си тръгнала, циганката се обърнала и казала: “Дойдох да благословя вашето момиченце, но не било писано. Но все пак ще ви кажа: нека си държи езика зад зъбите, защото с него ще погубва хора. Както и всички останали жени от рода ви, докато не измиете греха към мен”.
Върнах се у дома потресена. Селото продължаваше да обсъжда потреса на моята съперница и връщането й към първоначалния й вид. Съпругът ми си беше събрал куфара и отпрашил в незнайна посока. Това не ме разтревожи, защото знаех, че едва ли бих могла да живея нормално с него. Мислех си, че всичко около мен вече е дошло на мястото си и най-после ще заживея нормален живот. Не било писано. Съседите започнаха да ме избягват. Хората, които ме срещаха по улицата, плюеха в пазвата си или се обръщаха на друга страна да плюят. След няколко месеца запалиха дома ми. Събудих се през нощта от чувството, че се задушавам. Стаята ми беше пълна с дим, а на улицата някой крещеше: “Смърт на вещицата! Смърт на вещицата!” Направо се парализирах от страх, чувствах, че не мога да направя и крачка напред, а пламъците вече се виждаха през прозореца. Изведнъж нечии ръце ме грабнаха и ме изкараха в двора. И до днес не мога да разбера кой ме спаси от смъртта. Само помня, че когато ме заляха със студена вода на двора и дойдох на себе си, край мен стоеше само моята съперница.
След два дни напуснах селото и се преселих в Пловдив. Много внимавам какво казвам и на кого го казвам. Боя се да не изрека думата като проклятие, защото човекът ще пострада. Дружа единствено с бившата си съперница. С нея станахме много близки приятелки и често коментираме това, което ни се случи. Аз искам да се освободя от дарбата да проклинам хората и проклятието да се сбъдва. Решили сме двете през лятото да отидем на Рилския манастир и да поискаме там опрощение на това, което сме сторили и да се помолим дарбата ми да проклинам да изчезне.
ИМАМ ОЩЕ ЕДИН ГРЯХ
Ще си призная, имам и още един грях за опрощаване. Това се случи веднъж, когато бях по работа в София. Качих се на такси от хотел “Плиска”, но не попитах предварително за цената. И друг път съм пътувала по същия маршрут и са ми вземали от 2 до 5 лева. Когато стигнах на посоченото място, шофьорът ми поиска 32 лева и ми взе със скандал последните пари. Остави ме без стотинка и аз нямаше с какво да си купя билет за връщане. Когато слязох разплакана от таксито, се обърнах след колата и проклех шофьора от все сърце. Помня много добре, че казах: ей сега да се треснеш някъде и поне месец да не работиш. И продължих по пътя си. Само след няколко секунди чух удар, обърнах се и видях – таксито, което ме беше докарало, се беше блъснало в един стълб.
Това е!

http://mystical.twilight-vampire.com

4 Re: Историй с Вещици on Сря Апр 29, 2009 7:18 am

Алис Кълан


Moderator
Moderator


ПРИЛОЖНА МАГИЯ: КАК СЕ СТАВА ВЕЩИЦА?

Кои са те, хората, които наричат себе си вещери, които следват древните пътеки и практикуват магическите традиции, кои са тези, които отново общуват със смълчаните от векове насам Богини и Богове? Това са мъже и жени от всички националности и раси. Сред тях има и млади, и стари, и бедни, и богати. Това са хората, осъзнали обстоятелството, че материята не изчерпва цялата вселена; че науката не може да отговори на всички въпроси; и че това не може да бъде направено и от така наречените световни религии. Тези мъже и жени са си припомнили нещо, което повечето от нас са забравили. От една страна, това е древната мъдрост, а от друга - правилното отношение към всяко нещо, което ни заобикаля.

Хората се обръщат към уика по много причини. Някои търсят окултни сили и знание. Други са привлечени от феминизма и ролята, която уика отдава на Богинята; трети са водени от загрижеността си за Природата и почитта си към нея; четвърти се стремят към духовно преосмисляне и трансформация.

За някои магията е атракция. Джералд Гарднър, един от основателите или възродителите на съвременната уика, пише: Вещерството е било и продължава да бъде култ, който не е за всеки. Ако нямате интерес към свръхестественото, усещане за тайнство, за възможността да се изплъзнете за няколко мига от делничния свят в света на вълшебствата, магията би била безполезна за вас.

Много от тях се присъединяват към уика, защото вече се възприемат като вещери. Те сигурно имат усещането за вътрешна сила, която не знаят как да назоват; усещането, че тъкмо отвъд пределите на нашите възприятия съществува един друг свят, който не можем да видим, чуем или докоснем - една приказна страна. Страна, която може би сме посещавали в сънищата си.

Някои от нас осъзнават, че част от тази приказна сила се намира в самите нас. Може би ни се е случвало да имаме прекогнитивни сънища. Понякога сигурно сме предсказвали бъдещето и вероятно сме се опитвали да развием тези свои способности чрез гледане на карти таро на наши приятели. А може би сме изпитали страх, когато тези наши предсказания са се сбъдвали и това ни е накарало да спрем да се вглеждаме в тайнственото огледало на бъдещето.

Вероятно знаем, че сме способни на малки вълшебства. Например да си пожелаем нещо много силно и то да се сбъдне. Може би сме опитвали да приложим на практика прочетеното в някои магьоснически книги. Или в разговорите си с наши роднини сме открили, че някои от тях притежават ясновидска дарба. Възможно е нашата баба да е умеела да предсказва бъдещето, като е използвала листа от чай, или пък нашият дядо е сънувал смъртта на близки хора, ден преди тя да дойде за тях. Може би сме имали леля, която е била медиум, или дядо - духовен лечител; прабаба билкарка и знахарка на общността в дните, когато и кой не е можел да си позволи лекар освен в случаите, когато смъртта е била вече близо.

Това наследство на духовна сила и ясно виждане може би е било част от нас още от детинство, но може би не сме знаели как да го изразим; или пък е било потискано. (Обикновено това не се осъзнава. Може да се прояви след трагичен инцидент или да ни се случи нещо, което психически да отпуши тези наши вродени способности).

Възможно е да се е проявило в юношеските ни години, когато тинейджърите често усещат така наречената психокинетична енергия. Когато минаваме покрай светлини, те започват да премигват, фотокопирните машини забиват и спират; вазите подскачат от лавицата по един необясним начин и се разбиват на пода до краката ни.

В много случаи нашите родители не могат да обяснят тези неща, така че ние трябва да търсим отговора другаде. Сигурно сме се натъквали на книги за магия, картите таро, астрология, ясновидство и лечение. Може би сме открили, че в религията, в която сме възпитани, няма място за тези изкуства и че съществува друга религия, която им отдава нужното значение. Уика е именно такава религия.

В раните години на възраждането й повечето хора се присъединиха към нея във връзка с окултното – може би защото останалите важни страни на уика не са били така добре известни. Днес обаче нещата стоят по съвсем друг начин. За жените уика е духовен път, който им дава възможност да почитат Божественото в неговата женска форма – Богинята. Много жени се обръщат към уика посредством феминизма. Те преоценяват думата вещица и осъзнават, че тя въплъщава в себе си вътрешната сила, присъща на мъдрата жена. В миналото тя е била традиционно жената, която е бабувала на останалите жени в селището. Тези от нас, които са запознати с картите “таро”, свързват мъдрата жена с Кралицата на Пентаклите – наистина една Земна дама! (Пентакълът е един от четирите основни предмета на силата, широко използвани във вещерската и ритуалната магия, който традиционно се свързва с елемента Земя. Най-често представлява дървен диск с големина около 15 см в диаметър, върху който се очертава или гравира пентаграма. Другите предмети са: меч (Огън), жезъл (Въздух) и чаша или Граал (Вода). За други очарованието се крие в ролята на вещерски жрици, която жените могат да изпълняват в уика. Тя им позволява да осъществят едно духовно призвание, което обикновено е недостъпно за тях в съвременното западно общество.

Жените не са единствените, които почитат Богинята. За мъжете проявлението на Божественото едновременно като Богиня и Бог, отразено в уика, също крие своето очарование. Общото мнение е, че вещиците са жени, и това може да бъде пречка за мъжете, които се интересуват от уика. (Обобщено, значението на английската дума “witch” е вещица. Днес тя се използва за обозначаване както на жените, практикуващи уика, така и на мъжете. В българския език обаче съществуват две различни думи за двата пола – респ. “вещица” и “вещер”.

Подобно на англосаксонската “уийсп”, българската дума вещер, съотв. вещица означават “човек, който е вещ, който знае, мъдър човек”.) Всъщност както жените, така и мъжете могат да бъдат “вещици”. Мъж вещер не означава зъл магьосник или обаятел. Представата, че вещиците могат да бъдат единствено жени, произхожда от недалечното минало. В разгара на гоненията на вещици в Европа и Америка, са били преследвани и убивани както жени, така и мъже, и когато аз се присъединих към уика преди двадесет и пет години, съществуваха повече мъже вещери, отколкото жени вещици.

За мъжете е трудно да нарекат себе си вещица (английското значение на думата). Ето защо бихме могли да гледаме на тях като на вещери. Традиционно мъжът вещер е човек, който живее на село. Той е в непосредствена връзка с природните елементи, знае как се обработва земята, как се лекува счупеното крило на птица или болно дете; той обича Богинята и се прекланя едновременно пред нея и пред Бога, независимо от това какво му казва която и да било църква.

Друг път, който води към уика, е свързан с нарастващата ни загриженост сред съвременното общество, относно състоянието на околната среда. Уика почита природата като проявление на Божественото. Земята е нашата духовна майка и за последователите на уика Божественото не е “някъде там”, а навсякъде около нас. Природата сама по себе си е свята и неприкосновена, израз на Божествената жизнена сила. “Грийнпийс”, акциите в защита на околната среда, вегетарианството и защитата на правата на животните, всички те са израз на един възраждащ се дух на преклонение пред Земята. То е било присъщо и естествено за нашите древни предци, но последните векове на градски живот са задушили тази свята почит.

Посвещението, в смисъл на индивидуално преобразяващо изживяване на Божественото, несъмнено е една от магнетичните сили, привличащи хората към уика. В някои традиции на уика се преминава през три или четири церемонии на посвещение, които отбелязват различните етапи на духовното трансформиране на индивида. Тези ритуали оказват силно духовно и психологическо въздействие, което влива нова жизнена сила и обновление.

Sponsored content


Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите